Живописното село Ковачевица се намира в южната част на Родопите, на 1050м надморска височина на около 24 км от Гоце Делчев. Населението на селцето е 50 души.
Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през 1623-1625г. и по-късно през 1656г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците. Първоначално възникват отделни махали образувани на родова основа, съставени от бежанци дошли от околните села, както и от по-далечни места. Махалите в землището се групират в близост до извора (сега наричан “Циганчица”), където живеел ковача Марко - преселник от близкото село Рибново.
За името на с.Ковачевица съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.
Изворите сочат, че към 16 век селото имало 17 жители, като след миграционните вълни от Македония към 1873 година, то вече е с 630 жители. С течение на времето населението нараства, като най-много жители наброява през 1905г. – 1740 души.
Село Ковачевица, подобно на Копривщица и старата част на Пловдив е архитектурен резерват. За такъв селото е обявено през 1977, а популярността му, дължаща се на заснените в него игрални филми (Мера според мера, Мъжки времена и др.), привлича хора, които закупуват и възстановяват къщите. Така селото е спасено от разруха.
Ковачевската архитектура е самобитна и неповторима. Тя не може да се опише с думи, а трябва непременно да се види. На базата на довъзрожденското жилище, през втората половина на XVIIIв. се издигат дву- и три-етажни къщи с еркерни наддавания на втория и третия етаж и тесни калдаръмени улички.
Според мнозина символът на селото е църквата „Св. Никола”. Този паметник на културата е изграден през 1847 г от прочутите ковачевски дюлгери с голямата помощ на цялото население. По план представлява трикорабната безкуполна базилика и е изградена от солидни каменни зидове и покрив, застлан с каменни плочи, типично за Ковачевската строителна технология. Славата на църквата е допълнена и от това, че е една от петте най-големи базилики в България.
Спокойствието в селцето благоприятства за бизнес пътувания и почивки за индивидуални туристи. Има редовен транспорт до близки градове и курорти, както и заведения за бързо хранене, а ресторантите предлагат превъзходни, традиционни български ястия.
За повече информация относно тази дестинация, моля, не се колебайте да се свържете с нас:
Телефон: +359-(0)52-357176
Факс: +359-(0)52-355288
Email: info@holidayshop.bg