Това прелестно кътче на България омагьосва с обаянието на своите изкуства. Няма как да си в Трявна и да не ти се прииска да твориш. Ако си тръгнал от там, без да издялаш фигурка от дърво, без да си изваял съд от глина или поне да си скицирап някоя от забележителностите, все едно, че не си бил там.
Най-много тревненци, са се посветили на дюлгерския занаят. Майсторите дюлгери са строили къщи, църкви, училища, мостове, чешми не само в цяла България, но и във Влашко, Сърбия, Турция, Персия (Иран). Имената на Уста Димитър Сергюв, Уста Генчо Кънев, Уста Генчо Новаков, Слав Цанев и много други се помнят с неповторимите конструктивни и художествени качества на построеното от тях. А селища като Боженци и Жеравна представляват музеи на открито на техните творби.
Много често майсторите строители били и отлични резбари. С най-голяма почит сред тях се ползвали Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Папа Витан Млади и синът му Поп Кою Витанов, Димитър Дойковчето, Генчо Марангозов и др. Под сръчните им ръце дървото се превръщало във вити лозници, рози и слънчогледи, пеещи птици. Не им отстъпвали по майсторлък и тревненските иконописци.
Основните фактори, които определят появата и развитието на занаятите в Трявна, могат да бъдат определени в две посоки. От една страна, живописната природа, богатството на дървен материал и духовността на хората в този край, а от друга страна, близостта на старата българска столица и традициите на Търновската художествена школа. Традиционните занаяти като куюмджийство, казаслък, гайтанджийство, мутафчийство, копринарство, коларство, розопроизводство, самарджийство. медникарство и др. задоволяват основно битовите потребности на местното население. Като количество и качество художествената продукция на тревненските майстори достига такова високо равнище, че с пълно основание можем да говорим за обособена школа. В България тя е най-стара между възрожденските и най-широко обхваната в географски смисъл.